Същата ли беше историята преди многозначителните разкопки на старите цивилизации в Азия и Eгипет? Аз, макар да е казано, че след Христа пророк не бива, ти предричам, че и заварената стара цивилизация на Балканския Полуостров, а ако щеш и на цяла Европа, ще даде нов цвят и блясък на историята и ще освети това, което аз предричам и сега ти се вижда чудно. Недей се чуди. Стъпи нависоко и погледни към течението на времето и събитията. Ще видиш три народа: Славяни с хиляди племенни имена, първобитните тукани (туземци), колонисти елини и група латински племена. Другата група е тевтонската, която е нахлула от суровия Север и самата тя сурова като него. След това е дошъл манджурският клин и се е забил в сърцето на славянството, та го е разпукал на глиби. Славянската люлка не е Север, колкото и да го повтарят и да се опитват да го доказват. От Балканския Полуостров и Южна Европа са се разселили Славяните на Север, но тогава те не са се наричали Славяни, а това голямо море е имало особени свои местни имена и средища.
Ти как мислиш? В доисторическите времена дали не е имало вътрешни сблъсквания между племената на тая славянска раса? Не са ли се стремили по-силните да се задържат все по-на юг и са отблъсквали слабите по-насевер, както учениците изблъскват от мястото край огнището по-слабите си другари през зимата, когато се борят да се топлят? Това нещо е естествено, има го не само сред хората, но и още между животните, че ако щеш и между растенията и даже минералите… Това последно нашествие, тъй нареченото „преселение на народите“, не е ли вървяло по тоя закон? Тоя страх, дето е обзел днес цяла Южна Европа от северните ученици, които искат да дойдат при огнището, за да се погреят и да се повеселят на топлината и светлината край Средиземно море, не върви ли все по тоя закон?
Когато тоя закон е съществувал – и ще съществува, докато има топлина и студ – то може ли да се мисли, че хората най-напред са се заврели в ледените обятия на природата? Самият човек не е северно произведение на природата: неговото отечество е топлината и светлината…
Защо целият човешки род си представя рая светъл, хубав, топъл – градина, вечна градина? Не ни ли напомня това инстинктивното влечение на човека към старото му отечество, откъдето са го прокудили някои страшни политически катастрофи и със сълзи на очи е оставил своя веществен рай – своето бащино огнище, дето животворящото слънце – неговият детински бог, му е давало всичко. Всичко, което му е трябвало за неговия поетически-детински живот?
Някои мислят да се противостоят на тоя закон, да го спрат и всичката борба, всичкото напрежение, всичката помощ на днешната наука са устремени против това естествено настървение от студа към топлината. Не се спира то! Докато съществува студ и лед, мраз и мъгла, дотогава ще го има и тоя закон с всичката му сила…
Това е борба на злото с доброто, на черния бог – студа, който се бори с топлината…. Равновесие няма и не може да има, защото го няма и в самата природа. Направете равновесие и цялата вселена ще спре своята машина, всичко ще охладнее, ще изгасне, ще замръзне завинаги. И стремлението на Славяните, борбата на нашите пра-прадеди е вървяла по тоя закон да се върнат пак в отечеството на своите праотци, откъдето силата на по-силните ги е изгонила или, още по-точно, избягали са от хомота на ненаситния потисник. Римляните и Византийците не са ли прокуждали свободолюбците на север, където изгнаниците, след като са се усилили и размножили, пак се явили, за да отмъстят на грабителя на отечеството си, за свободата си и накрая са го смазали. И пак са заели земите на дедите си.
Не се ли повтаряше това до вчера, още от турското нашествие? Влашко, Южна Русия и Банат не са ли населени с наши хора, които, щом чуха гласа на тръбата, която носеше вестта за свобода, се завтекоха да отмъстят за обидата и дойдоха в бащиното си гнездо. Север е бил прибежище на южните огнетени и ще бъде, но старото отечество, макар и припомняно чрез непълни предания, никога не се забравя. Приказките за ходенето при слънцето, за златите ябълки, за безсмъртните златни моми са олицетворение на народните идеали за юг. Там им е изворът и туй означават те. Като вземам предвид нашата поезия, език, нрави, моминската свобода на Траките, както ги описва Херодот, на когото ухажването, седенките, тлаките, хората, беленките и въобще всичката свобода на момата, която се е запазила и до днес, са се виждали много противни в сравнение с техните хареми (гинекии), където жената тогава не е била нищо друго в тях, освен една затворена кадъна.
Като вземам предвид имената (от които тебе те е страх), които са се запазили и до днес, поверията за жидове (джигани се наричат те в народа, а работата им – джиганска работа, което не е нищо друго, а гигани и гигантска работа, от което имаме и глагола джиганя – работя тежка работа). Като вземам предвид и още много други неща (за които тук няма място да ги излагам), като вземам предвид, че Арнаути, Гърци, Цинцари, Армени, Латини, Турци (преселенците) са се запазили и досега с езика си, с обичаите си, с поверията и преданията си и най-после като вземам предвид, че онова голямо тракийско племе, както го описват старите автори, което е завземало целия Балкански Полуостров, Дакия и зад нея – до онова място, дето карали само коне и живеели само пчели – Русия, Южна Русия и т. н., с пчелите на чамовите дървета – аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва Траките от земното кълбо… Това е противоречие на логиката!
До Юстиниан (6 век) те са си съществували. Идеята за тяхното “изчезване” е детинство, лековерие и заблуждение, посеяно от нашите врагове, които са се мъчили, а и до днес се мъчат да ни унизят – точно така! – да ни унизят, да унищожат славянския мир, да го претопят за увеличение на своите гниещи нации, за дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го употребяват за своите прищевки.
Аз съм от лагера на ония, които вярват, че Траките са били Славяни и тъй ще си умра.
Из „Тракийската теория на Цаня Гинчев“
Иван Шишманов, „Избрани съчинения“, Том 2, 1966 г.